ОБИКНОВЕН ПЪТ

Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.

Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.

Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.

Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.

Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания.

Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите.

Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ.

Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.

Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА !

Tinten Seele

Човекът е мастилена душа, затворена между хартиени корици.
Вървя по нарисуваните улици и виждам толкова книги - с крака, ръце и очи.
Те всички имат само по едно издание и често остават недочетени.
Никога не са напълно ясни.
Едни са малки и цветни, с картинки. Други са големи и тежки.
Някои са скъсани, други - с кожена подвързия.
Има нови и стари, интересни и скучни, тъжни и весели...
Някои са поезия и разкази, други - учебници по висша математика.
Едни имат щастлив край, други са безкрайни или незавършени.
Някои просто свършват с точка.
Някои остават непрочетени...

Но има такива, които винаги ще мечтая да прочета.
Искам един ден да бъда като тях - не бестеселър, а просто странна, интересна книга, която се опитваш да разбереш и с всяко препочитане откриваш нещо непрочетено преди....
Искам един ден да имам много страници, кожена подвързия и красиво подзаглавие. Искам да съм написана с въображение, оптимизъм и малко меланхолия. Да разказвам за сънища, пътешествия, непознати светове, съкровища и приключения...

Но сега аз съм само предговор. Предистория на историята, която предстои да напиша.

Като еднодневките

Всяка седмица е един малък живот, през който профучаваме бързо и нервно.

Всяка седмица идва и си отива със своите малки и големи проблеми.

Всяка седмица се ражда с амбициите, ангажиментите, мечтите на нашето настояще.

Всяка седмица носи успехи, разочарования, малки радости и триумфи.

Винаги има с какво да се сблъскаш, какво да решиш, какво да загубиш, в какво да се влюбиш...

Всякаш тази седмица - сегашната - е единственото пространство на живота ти, единственото време да реализираш себе си, единственият път да продължиш нататък.

И когато свърши и тази седмица, когато всички бъдещи настоящи седмици свършват, за един кратък миг забравяш, че ще има и следващи.

Всякаш Понеделник никога няма да дойде...

И ето пак - на края на поредната седмица, ти си горд, че си успял да стигнеш до тук. Преминал си през поредната порция трудности, през ежедневните си борби. Още си жив. Ти си личният си седмичен герой...

Но Поделниците винаги идват, за да ти напомнят, че можеш още. Има какво да видиш, какво да научиш, с какво да се пребориш. Има толкова много неща, пред които още не си изпитал предела на себе си...

Следващата седмица винаги идва. Просто, за да ти докаже, че можеш още.

И със себе си носи един истински красив, наситен, цветен ден. Ден, пълен с възможности.

Всеки Понеделник, всяка част от малкия ти, 7-дневен живот е едно потенциално приключение.

И също като в живота на еднодневките, всеки миг е единствен и безценен.